
Прочетен: 24449 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2010 08:47

Това е моята къщичка, която обожавам и обичам много.
А сега накратко за моето село Садина, историческа справка от уикипедия, където съм редактирала и аз.
Стари легенди поставят основаването на селото много преди завладяването на днешна Североизточна България от османския военачалник Али паша през 1388 год. Най-стария османо-турски документ, в който се споменава името на селото е от 1573 год. През 1622 год. в селото имало 54 български къщи и е било част от вилаетПровадия. До 1640 год. българското население, според запазените документи, нараствало до времето на помохамеданчването на района през 60-те - 70-те години на 17-ти век. В този период българските семейства в селото намаляват почти наполовина. През 1877 год. селото имало 1480 жители и 269 къщи.
След Кримската война в селото били настанени 5-6 семейства татари, които били трудолюбиви и мирни, а след тях за две години се заселили и 10 семейства черкези, които се отнасяли много лошо с българското население. В селото са засвидетелствани много случаи на отвличания на деца, девойки и жени с цел насилствено помохамеданчване преди Освободителната война.
Преселници - българи в селото дошли само от Опака и също били капанци като садинчани. През различни периоди от неговото съществуване поселението се е местило от центалната част на котловината към хълмовете и обратно. По време на Руско-турската война от 1877-1878 год. половината село било унищожено. Садина била освободена на 31-ви юли1877 год. от 8-ми хусарски Любленски полк. Преди отстъплението на турците към Разград, те запалили около 240 къщи на избягалото българско население, което се върнало обратно в своето село по Атанасовден.В първите години след Освобождението селото било по население най-голямото в тогавашния Разградски окръг. Турците постепенно започнали да се изселват от селото и до 1898 год. останали само 5-6 турски семейства. Днес селото е чисто българско, но с отрицателен прираст.
В селото се пази споменът за т.нар. „екзекуция на Садина“ от февруари – март1894 год. След допълнителни парламентарни избори през януари в Поповско и Разградско избухват селски вълнения, насочени срещу манипулирането на изборните резултати от правителството на Стефан Стамболов.
Последва жестоката разправа със селяните в Садина, където повиканата във връзка с възникналия конфликт по време на изборитеполиция употребява оръжие, като се стига до жертви от страна на селяните. В селото е настанен военен гарнизон, който е трябвало да се грижи за реда и да се издържа и изхранва изцяло от местното население (т. нар. „екзекуция“). Опозицията извършва широкомащабна кампания срещу правителството, възползвайки се от този случай. В подкрепа на селото се организира масово събиране на хранителни продукти и помощи.
Старите селски родове преди раздробяването им са били: Барльоолу, Дели Ганьоолу, Карабялови, Коджа Жековите, Коджа Радеолу, Минкоолци, Мицоолу, Моцоолу, Пейоолар, Райчоолар, Сопоолу, Топалоолци, Ходоолу, Яланджоолу и др. Техни наследници, макар и с променени родови имена, живеят и до днес в селото.
Селото се разраства и достига най-много жители през 1934 год. - 4280 човека и постепенно започва да намалява, каквато е и сегашната му тенденция.
Облеклото на капанците
В село Садина типична е т.нар. капанска шевица, която на фона на многоцветните шевици от други краища на България е в нетрадиционно тъмни тонове. Шевицата е създадена от т. нар. капанци, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област, за които етнографът проф. Иван Коев изказва предположението, че са компактно запазени наследници на някогашните прабългари. Садинските капанци грижливо пазят тайната на изкуството на традиционната си носия. Капанските носии на жените са двупрестилчени, като особен интерес представлява „дървото на живота“ (още наричано „бойче“), което присъства задължително във орнаментите на ризата на жените от Садина. Мотивът присъства на женската риза от юношеска до старческа възраст. Представлява стилизирано клонче, извезано основно от черни и в по-малка степен от по-светли вълнени конци. Елемент от шевицата са и кръстчетата в турско розово. Използва се най-вече кръстатият бод.
Капанската къща“Традиционната Капанска къща по проект към програма ФАР е превърната в Капански архитектурно-етнографски комплекс, посветен на капанците и тяхната материална и духовна култура като интересна, съхранила се почти до най-ново време, етнографска група от Североизточна България.
Крепостта „Доброселско кале“
Римската крепост „Доброселско кале“ („Ташла йол кале“) или „Крепостта на каменния път” се намира на около 3,5 км западно от Садина върху малко естествено възвишение, приличащо на могила, намиращо се в края на землището на селото, скрито в една малка долина, в близост до границата със землището на село Захари Стояново. Вероятно в миналото до него е минавал стар римски път, от който то е получило и турското си име. Доброселското дере (Коджа хенде дере), което тече в непосредствена близост до тази малка около 2 дкакрепост се влива в река Малки (Мали) Лом.

През 1891 год. при обхождане на крепостта Карел Шкорпил вижда част от руините на крепостната стена. Днес многобройните иманярски ями, в които са намирани монети от времето на Филип II Македонски, почти цялата римска и ранновизантийска епоха, разкриват отделни отсечки от каменните зидове на различни сгради, кули и стени, споени с бял хоросан, примесен със счукани тухли. В най-високата част на крепостта е частично разкопан от иманяри стар зидан кладенец. Местността е много красива, с извори и се използва от местното население за пикници.
защото ти беше първата в Блог.бг, която повярва в мен, даде ми надежда - приемайки ме в кръжеца на приятелите, както и много любов във всяка твоя дума към мен. Картините ти са израз на твоята богата душевност.
Нека Вярата, Надеждата и Любовта да са винаги с теб!
------------------------------------
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Мило мое злато ненагледно,
как да си простя, че те въвлякох
в моите съмнения и грешки?!
Как, кажи ми, аз да те погледна
без вина и болка тежка?!
Зная, че сме хора, често губим
битката за нашите мечти,
че живота от съня ни буди,
че сме живи, ако ни боли!
Малка моя, къдрава принцесо,
гледам те и толкова съм горда,
чудо е, че мога да те имам,
ще се лутам, няма да е лесно,
но без теб не бих могла да дишам!
Искам само ти да си щастлива,
да намериш своя верен път,
да си сигурна в това, което искаш,
в колелата да не ти подлагат прът!
Малка моя, весела усмивке,
знам, че ще се случва да греша,
но дори не искам прошка, само искам
ти да знаеш, че безкрай ще те обичам,
даже да не съм на този свят!
Автор: катеринарина -Катя (http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=36107)
Поздрави за изчерпателно поднесената информация в този пост!
Желая ти успехи!
Насладете се на красотата, на духовното усещане, на позитивната насоченост за добро настроение. Желая ви успех, на всички посетили този блог и прочели този постинг. Усмивки от мен и добро настроение. Нина
Илка
16.12.2007 22:08
09.01.2008 12:17
19.04.2008 21:18
19.04.2008 21:23
Поздрави на всички садинчини!
12.05.2008 19:43
15.05.2008 08:44
16.07.2008 22:04
Koito nee ot sadina , i nee xodil tam moje samo da sajelqva :)
By : Ron4i-b0nbon4i
28.10.2008 19:42
19.06.2009 09:54
Хриска Станева Тодорова - кмет на с. Садина, тел. 06036 / 22-22;
моб. 0878 675867
Ако искаш пиши повече на лични за себе си, ще ми е приятно да си поговорим. Хубав ден. :)
21.07.2009 01:00
27.07.2009 12:03
02.08.2009 16:47
Хиляди благодарности за всички, които не забравят корените си и много много късмет!
13.08.2009 16:59
13.10.2009 14:16
23.01.2010 16:04
23.01.2010 16:42
15.02.2010 23:01
e-mail - pion@abv.bg
16.04.2010 19:00
25.07.2010 15:02
01.01.2012 15:31
