Постинг
28.10.2006 21:29 -
Капанската шевица
Автор: ninaantonova
Категория: Регионални
Прочетен: 10260 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2010 15:31
Прочетен: 10260 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 11.04.2010 15:31
Шевицата е едно от най-старите изкуства, познати по нашите земи. Известно е, че то е със славянски произход. И до днес будят възхищение многоцветните шевици от различните краища на България. На техния фон изглеждат нетрадиционно черните шевици, създадени от т. нар. капанци, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област. Когато през 40-те години на миналия век известният наш етнограф проф. Иван Коев проучва комплексно бита на капанците, той е смаян от самобитността на много обичаи и традиции. За първи път той проучва и капанската шевица и изказва еретичната мисъл, че става въпрос за компактно запазени потомци на някогашните прабългари, които ревниво пазят в продължение на векове традиционното си везбено изкуство и мотиви.
Женската капанска носия е типична двупрестилчена, а мъжкото облекло е от чернодрешните. Проф. Коев отбелязва, че по полата на женската риза – т. нар. капанка, в някои села има по две бойчета, по-рядко наричани „дърво на живота“. Те са разположени по долния край на полата, на мястото, където се срещат престилката и т. нар. пещимал (задната престилка). При своите изследвания проф. Коев само споменава за съществуването на капанското село Садина. И го отминава. Защото неписан закон за етнографията е, че големите села, разположени в близост до градовете, отдавна са загубили самобитната си култура. Това очевидно не важи за капанците – впоследствие се оказа, че единствено в с. Садина дървото на живота присъства задължително във везбената орнаментика на женската риза. То се е извезвало на ризата на започналото да се момее девойче и присъства на нея до старческа възраст. Дървото на живота е символ на социалната зрялост на капанската жена – това под различна форма съобщават садинските капанци на различна възраст и с различно образование. „Без него не може“ – отсича 83-годишната баба Минка. В с. Садина се откриват капанки, на които дървото на живота е извезано и на ръкавите. Интересен е и фактът, че в едната махала на селото го наричат бойче, а в другата – дърво на живота. Какво представлява въпросният мотив – той е стилизирано клонче, завършващо с три, пет и повече цвята, и е изработено основно с черни вълнени конци и по-малко с такива от по-светлата цветова гама. Има и единични кръстчета в турско розово, за които всички информатори съобщават, че са от прабългарско време. Дървото на живота също е и стилизиран храст, изработен по описания по-горе начин. Като цяло дървото на живота е много по-светло от капането – шевицата по долните краища на полата и ръкавите на капанката. Използва се основно кръстатият бод, който капанци наричат „куманец“ или „куманци“. Не е възможно да се установи с точност от кога е това название, но изследователите предполагат, че то е свързано с куманското присъствие в региона преди 8 века. На снимките са показани варианти на дървото на живота от втората половина на ХIХ, началото до към 30-те години на ХХ в. Интересен е начинът, по който са предавани капанските везбени мотиви от жена на жена и от поколение на поколение. От векове във всяко капанско село има по няколко зашиви – ленти платно с извезани на тях характерни мотиви. При везане на нова риза задължително се е избирал мотив от тях и така капанската орнаментика става неподвластна на времето. И до днес садинските капанци грижливо пазят традиционната си носия като трудно допускат външни хора до нея. И това е станало причина тя да е практически неизвестна за културната общественост. Чак сега, в началото на ХХІ в., капанските баби показват съдържанието на раклите си, за да бъде запазено самобитното им изкуство за поколенията. Светлана Русева www.diplomatic-bg.com
Женската капанска носия е типична двупрестилчена, а мъжкото облекло е от чернодрешните. Проф. Коев отбелязва, че по полата на женската риза – т. нар. капанка, в някои села има по две бойчета, по-рядко наричани „дърво на живота“. Те са разположени по долния край на полата, на мястото, където се срещат престилката и т. нар. пещимал (задната престилка). При своите изследвания проф. Коев само споменава за съществуването на капанското село Садина. И го отминава. Защото неписан закон за етнографията е, че големите села, разположени в близост до градовете, отдавна са загубили самобитната си култура. Това очевидно не важи за капанците – впоследствие се оказа, че единствено в с. Садина дървото на живота присъства задължително във везбената орнаментика на женската риза. То се е извезвало на ризата на започналото да се момее девойче и присъства на нея до старческа възраст. Дървото на живота е символ на социалната зрялост на капанската жена – това под различна форма съобщават садинските капанци на различна възраст и с различно образование. „Без него не може“ – отсича 83-годишната баба Минка. В с. Садина се откриват капанки, на които дървото на живота е извезано и на ръкавите. Интересен е и фактът, че в едната махала на селото го наричат бойче, а в другата – дърво на живота. Какво представлява въпросният мотив – той е стилизирано клонче, завършващо с три, пет и повече цвята, и е изработено основно с черни вълнени конци и по-малко с такива от по-светлата цветова гама. Има и единични кръстчета в турско розово, за които всички информатори съобщават, че са от прабългарско време. Дървото на живота също е и стилизиран храст, изработен по описания по-горе начин. Като цяло дървото на живота е много по-светло от капането – шевицата по долните краища на полата и ръкавите на капанката. Използва се основно кръстатият бод, който капанци наричат „куманец“ или „куманци“. Не е възможно да се установи с точност от кога е това название, но изследователите предполагат, че то е свързано с куманското присъствие в региона преди 8 века. На снимките са показани варианти на дървото на живота от втората половина на ХIХ, началото до към 30-те години на ХХ в. Интересен е начинът, по който са предавани капанските везбени мотиви от жена на жена и от поколение на поколение. От векове във всяко капанско село има по няколко зашиви – ленти платно с извезани на тях характерни мотиви. При везане на нова риза задължително се е избирал мотив от тях и така капанската орнаментика става неподвластна на времето. И до днес садинските капанци грижливо пазят традиционната си носия като трудно допускат външни хора до нея. И това е станало причина тя да е практически неизвестна за културната общественост. Чак сега, в началото на ХХІ в., капанските баби показват съдържанието на раклите си, за да бъде запазено самобитното им изкуство за поколенията. Светлана Русева www.diplomatic-bg.com
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 26716
Блогрол
