Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2018 16:08 - Европа и Културната деменция
Автор: teazar Категория: Политика   
Прочетен: 2640 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 01.08.2018 12:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   А дали и даже и когато сме много умни, интелигентни и адекватно актуални в мъдрата си интерпретация на предоставеното ни битие, не следваме придобитата си менталност на класическия Европейски шаблон.
   Да, имаше време на избор дали да се приобщим към английска, немска, френска, италианска и т.н., културна принадлежност на „стария континент“.
   Но всъщност помним ли Кога англо-саксонците си извоюваха един британски остров и даже така си го кръстиха, и наложиха езика на „старата госпожа“ като световен стандарт. А дали английския не е толкова стар, колкото печатарското изобретение дало повод „роман“-ските писатели да отпечатат Бокачо и Чосър и после гения Шекспир, за да украсят немския прагматизъм с пред-класическия италиански и културния привкус на френската буржоазност, а думите с по-„сложни“ асоциации за „обяснение“ на Вселената, пак са си с хилядолетна етимология. Но с известните „хиляда думи“ (и още малко) от германската група езици, ни дадоха възможността да си общуваме „свободно“ по цялото земно кълбо!

   Но „старото“ не винаги е добро! Помните ли кога Европа си „Откриха Нови Континенти“, за да извършат на „свободната Си територия“ бойните действия на културните си експерименти, преди да ги внедрят като Стандарти, маркирани с баркод?
   Но пак се оказа нефункционално, защото е по-добре всичко компактно да се побере в една Европейска общност, а защо не и Евро-Атлантическа пирамида? Ами нали и Вие искате Мир да има най сетне!? Но къде ли иска да избяга „старата госпожа“ сега точно? Дали пък иска да прилази по-близко до „окото“?

   А ние помним ли кои сме в същност?
   Попитахме ли се някога защо имаме една наложена като стандарт про-европейска образователна система, внедряваща научния си и културен и исторически манталитет? 
   И защо от векове на не-европейските държави им се изпращат Сакс-европейски царе, крале и кралици, да им припомнят историята и да им „облагородяват“ културата. И трябва ли преклонно да почитаме неземно Синята им генетика, използваща Червената ни за символика на култовите си ритуали, и то зад паравана на мистично-херметични култови „общества“, изровили и адаптирали за себе си хилядолетната еволюция на забравения, и то само за броени векове „Стар свят на дивашки етноси и култури“?
   Да, паметта им е добре съхранена и херметично записана, но ние дали помним, че тези етноси, както и българския, ги научиха да строят градове от камък за живите хора, а други ги приучиха на катедрални копия за „благородните и Боговете им“, а те се криеха под балдахини от дървениците и изхвърляха гърнетата си на улицата, че да си сложат перуките за да седнат да си приписват чужда история, морал и духовни ценности под формата на политико-религиозни доктрини посекли стотици милиони „неверници“, за да подчинят милиарди в екзалтирано страхопочитание? 
   И даже вече сме приели дарения ни на готово бърз „технически прогрес“, грижещ се за телесното ни и ментално здраве, докато ни превърне в послушна, но и зависима от платеното и обслужване биомеханика, до толкова че спомените ни са холографски, а естествената Природа е опасна и сложна, за да си позволим да я ползваме без да се „консултираме“.
   А дали наистина е имало ледников период през 17-ти век, когато е замръзнала хилядолетната история на света? 
   И дали ще има затопляне или само ни плашат с още по-Глобален студ?
   И дали ще оцелее гена ни, правейки секс само със себе си и Тем подобните им, за да ги размножаваме с „Eyes Wide Shut“  ???
-----------------------------------------------
   Ето една статия, която предизвиква кратко изложените и безподобни  не-европейски размисли:

Европа: културната деменция или притчата за слепеца, водещ слепци
image
„Притча за слепците“, художник – Питер Брьогел Старши, 1568 г. Картината на фламандския майстор пресъздава библейската притча за слепеца, водещ слепци.


Така ще е,
защото чудеса не се извършват вече,
и за всичко, което става,
длъжни сме да търсим естествени причини. 

Уилям Шекспир, „Хенри V“

    

     За расовите, културните и религиозните промени в Стария Свят
     *Текстът е част от поредица от пет статии на Андрей Фурсов, посветени на расовите, културните и религиозните промени в съвременна Европа....

     През 2018 г. в Лондон Даниел Ендрес публикува книгата „Културната деменция. Как Западът изгуби своята история и рискува да изгуби всичко останало“. Тя започва със следното изречение: „Последните политически събития доведоха Обединеното кралство, Франция и САЩ до състояние на катастрофална културна деменция“, чийто медицински аналог е болестта на Алцхаймер. „Днешната ни деменция приема формата на особен вид забрава, лъжлив спомен („misremembering“) и погрешно възприемане на миналото. В този смисъл – това не е носталгия. Това не е и индивидуална деменция – обикновен случай на амнезия В повечето случаи страдащите от амнезия осъзнават факта, че не помнят. Тези, които страдат от деменция, не осъзнават самия факт, че не си спомнят.“  Именно последното, според Даниел Ендрес, се случва със съвременното западно общество (както го нарича той, аз предпочитам понятието „постзападно“). То губи своите корени в историята – те се изтръгват.
     „Когато в началото на XXI век. стана очевидно, че икономическият прогрес е спрял, унищожавайки илюзията за непрекъснато усъвършенстване, неговото място беше заето от лъжата“, изчезна самата вяра във възможността за прогрес. Нищо чудно, че още през 90-те години на ХХ в. в Западна Европа и САЩ започнаха да се появяват книги със заглавия като „Краят на прогреса“, „Краят на бъдещето“, „Помен за образованието“ и т.н. Въпреки че британският историк Едуард Кар предупреждаваше: „Общество, което е изгубило вярата си в способността за прогрес, скоро ще напусне историята.“ Социалното и „физическото“ напускане на историята предшества духовното – емоционално и интелектуално (между другото, още през 1969 г. друг един британски историк, Джон Плъм, публикува книга с почти пророческо име – „Смъртта на миналото“). Лъжата, за която пише Ендрес, приема много форми, една от които е пренаписването на историята на Европа от гледна точка на неолиберализма, от една страна, и мултикултурализма, от друга. Така се появяват „черната Атина“, спасителите на античната мисъл в арабския свят и много други лъжливи схеми.
     Състоянието на социокултурна деменция със сигурност допринася за мултикултуралистични манипулации. И тук възниква въпросът: как това е свързано с настоящата фаза на системната, цивилизационната еволюция (или инволюция?) на Европа. Западна Европа наистина е старо общество. Не става дума за физическата възраст на голяма част от населението, въпреки че, както отбелязват учените, демографската доминация на възрастните в днешния Запад няма прецедент в историята и създава почти неразрешими проблеми за здравеопазването и поддържането на баланса между работещи и неработещи (ако добавим тук и падането на раждаемостта, което е свързано със ситостта, хедонизма, хомосексуализма, хипериндивидуализма – накратко, със социалните и сексуални извращения, то е ясно: на близките поколения европейци въобще не им е гарантирана пенсията). Става дума за друго: за цивилизационната (системна) старост. Или, ако искате, за закъснялата, завършваща фаза на цивилизационното развитие.
     Една от характеристиките на тези фази, според историци, социолози и психолози, е загубата в обществото, особено в управляващата прослойка, на социалното и етнокултурно чувство за самосъхранение; развитието се заменя с обществен климактериум и инволюция. Чувството за идеалност и за метафизика е загубено – идва триумфът на утилитаризма и на икономическия центризъм. Настъпва  промяна на социалните роли в разделението на труда. Демаскулинизацията и феминизацията, от своя страна, допринасят за формирането на един тревожно-боязлив психотип, неспособен да защити „своето“ от „чуждото“ (това видяхме, в частност, в примера на немските мъже, които не успяха да защитят жените си по време на организираната от мигранти в Кьолн „секс фиеста“; има и много други аналогични примери; а неспособността на самците да защитят женските и малките е един от първите признаци за дегенерация на вида); предразположен е към психични отклонения от обсесивно-компулсивен, истеричен и параноиден вид. Както знаете, рибата се вмирисва от главата. Илюстрация на казаното по-горе са редица високопоставени служители в САЩ и Западна Европа през последния четвърт век. Така са запомнени и деградантите-императори на късния Рим.
image    

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се появи пиян на на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 12 юли 2018. През цялото време двама мъже го подкрепят, за да не падне. Наложи се дори президентът на Украйна да го държи, за да не падне върху германския канцлер Ангела Меркел по време на издигането на знамето на Алианса.
    
 
     Изобщо, има много прилики между сегашния Постзапад и късната Римска империя (края на III – средата на VI век от н.е.), а за да бъдем точни – ПостРим. Истината е,  че след кризата от III в., след половинвековната военна анархия (235-285 г. от н.е.), когато за 50 години се сменят 20 императора – от Максимин Трак до Марк Аврелий Карин – Рим престава да бъде Рим. Не съм поддръжник на схемите на Л. Н. Гумильов, но някои от неговите термини са доста подходящи като метафори. ПостРим е химера, химерно общество, когато в старата черупка съществува, старее и се храни със соковете от миналото нещо външно или дори чуждо.
     Вносът в Рим на голям брой роби, предоставянето на римско гражданство на техните освободени потомци, разпространението им из цялата империя (едиктът на Каракала от 212 г. до голяма степен допринесли за кризата през III в.), променят из основи етнокултурното съдържание на обществото.
...


Прочети цялата статия на MEMORIABG.COM:  - Ctrl+image
http://www.memoriabg.com/2018/07/31/evropa-kulturnata-demencia-ili-pritchata-za-slepcite/




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teazar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 72202
Постинги: 22
Коментари: 54
Гласове: 324
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031