Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2007 19:03 - Живота в болничните заведения на европейска България
Автор: ninaantonova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3934 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 23.01.2010 08:36


Доста отдавна не бях писала, не че няма за какво, и не че не ме вълнува нещо, каквото  и да било то, просто не ми се пишеше, мислех си, че няма защо да го правя. Но идва момент в който човек просто е принуден да го направи, принуден е от обстоятелствата да изрази своето мнение надявайки се да го чуят повече хора,  да направи онова което е необходимо и зависещо от него за хората споделящи и несподелящи неговото мнение. 
За какво става въпрос? Ще назова нещата с истинските им имена и няма да спестя нищо. В събота на 17 февруари почина брат му на моя съпруг. Казва се Григор. Същият е с психични отклонения и се намираше в болницата в с. Церова кория. След като бяхме уведомени за неговата кончина ние тръгнахме за там. На външната врата на болницата при нашето пристигане ни посрещнаха болни които се провикнаха веднага и почнаха да казват как е починал и какво е станало. Забравих да спомена, че това е болница за хора с психически увреждания, лека форма на олегофр
eния, шизофрения както и по тежки форми на заболявания.

Не пожелавам на никой да се докосва, да му се налага посещение при болен в такова заведение. Не заради самите болни, а защото ще остане ужасен при какви условия живеят, как правителството, парламента на наша европейска България се грижи за тези хора. Ще остане ужасен не от това, че са болни и имат различно от другите болнични заведения държание, ще остане ужасен от отношението към тях на болничния персонал.

А сега ще пиша и за лекарите, сестрите както и за санитарите. Доктора който ни прие се казва Гроздев, и ни посрещна с изречението – Вие сте дошли да си го вземете нали? Нямаше  изказани съболезнования, нито обяснения за това какво се е случило и как се е случило.  Нямаше обяснение как е починал, при какви обстоятелства до момента в който аз реших да питам, щото говорим за Човек който си има име. Разбрахме, че е починал от задавяне. На въпроса ми в какъв диапазон от време му е оказана спешна помощ, същият доктор ми отговори, че бил извън отделението и като се върнал след 10 минути вече било късно. Аз питам-къде са били другите от медицинския персонал? Представяте ли си, какъв ужас е изживял в последните си минути умиращия, каква агония, болка и страх е изпитал.  И по някога си мисля, какви ли са били последните  минали му през главата мисли. И понеже не съм медицинско лице и не разбирам, но гледам от време на време филми като “Спешно отделение” и други, изразих мнение, че ако до 4-5 -тата минута не се окаже помощ, после вече е късно. Отговора на доктора беше, че те не могат да седят и да ги гледат непрекъснато. Невероятно бездушие и безразличие. Това било естествено и нормално явление, да умират при тях болните от задавяне. Това било следствие  дългата употреба на медикаменти, получавало се спазъм на гълтателния апарат и болния се задавял и умирал.

Зададох въпроса как така се е задавил, нямало ли е човек в столовата да ги наблюдава, и защо е намерен мъртъв в банята след като е закусвал в столовата. Естествено ми беше отговорено, че няма и това не е възможно. Тогава реших да поразпитам някои от болните, реших че ще получа по верен отговор отколкото от докторите. И не се излъгах. Защо говоря за този момент, защото в последствие разбрах, че болните се нападат един друг, вземат си храната, дори се бият за храна. Не си мислите, че ядат кюфтета, пържоли или агнешко! Да не мислите, че ходят в този зимен период с палта навън или дебели дрехи! Вие просто си въобразявате. Те са облечени с едни розови анцузи по тънки от вестник, скъсани, изцапани, обути са с джапанки, с домашни чехли, някои които имат по-богати роднини имат и якета, това е ужасяващо. Не искам да пиша повече за тях, а искам да попитам тези от правителството (умишлено не пиша институциите с главна буква, хората в тях не заслужават това), министъра на социалните грижи – госпожата от предишното правителство – с кошницата – масларова, за какъв Европейски съюз бълнува. Ако тези от правителството, министерския съвет и какви ли не още институции си мислят, че те са представителите на България в Евросъюза, то наистина е така. Това са хората които опропастиха страната ни, които съсипаха всичко добро. Всичко това го пиша с неописуема болка,  защото ме боли за тези хора, боли ме за децата – сираци в домовете, боли ме за нашите родители които са в старчески домове,  боли ме за всичко онова което е съсипано и духовно унищожено.  Кому е необходимо това, къде е състраданието и вътрешната потребност да помагаш на хората, дори бих казала – да не допускаш да има такива хора в такива болнични заведения, или поне да се полагат максимални грижи за тях.

На следващия ден беше погребението. В момента на сбогуването с изненада забелязахме, че има рана отгоре на главата, както и на челото. Никой, нито сестрата, нито доктора ни казаха за тях. Като че ли искаха по-бързо да се отърват от нас. Да не говорим, че никой не ни каза има ли лични вещи, къде са. А и ние забравихме да питаме, разкъсани от болката за загубата. Остават много въпроси незададени! И се питам дали е необходимо да ги задавам, на кого да ги задам, и трябва ли да ровя в болката си. Защото на всеки въпрос отговора ще бъде лъжа. Дълбокото ми усещане е, че не му е било времето да си отива сега от този свят.  




Гласувай:
0



1. bamby13 - Моите съболезнования
24.02.2007 20:20
Страшна е съдбата на хората от подобни заведения. Страшно е безхаберието на ресорните институции. А за това че на хората от психиатрични клиники, старчески домове и т.нар .Домове"майка и дете"-каква гавра за наименование на дом за деца изоставени или загубили майките си, се гледа като на ненужна тежест и хора второ качество нямам думи....
цитирай
2. ninaantonova - Благодаря.
25.02.2007 18:27
По-малко би ги боляло хората които имат такива близки, ако са спокойни за тях, ако са спокойни, че държавата се грижи до голяма степен за своите съграждани. Между другото тези хора не са второ качество, те са много естествени, мили и искрени. Те имат душата на дете, и може би просто в тези заведения успяват да се опазят от мръсотията на времето в което живеем. Едва ли някой близките на тези болни могат да напуснат работа за да ги гледат. Живота е много труден и всеки гледа да оцелее, както и неговото семейство. Още един път благодаря.
цитирай
3. lamictal - Видяла си една много гадна част от гадостта...
08.03.2007 18:55
...нонямаш представа от цялата гадост, в която държавата и обществото ни принуждава психичноболните да живеят. За тях това не са хора. Тяхното отношение по същество не е по-различно от отношението на Хитлер, който ги е смятал за непълноценни хора, които трябва да бъдат избивани. Между другото, далеч преди масовото изтребване на евреи, в тогавашна Германия е започнало и до огромна сптепен осъществено изтребването на психичноболните в газови камери и подобни - които знаем начини.

Е, нашите управници не ги изтребват директно. Пращат ги в - по същество - концлагери, отдалечени от населени места, места, където обществото хабер си няма какво става и спазват ли се изобщо някакви закони и човешки права...

Знаеш ли каква е смъртността в заведенията за хора със забавено развитие? Убийствена е. Но никой няма да ти каже точни данни, това е по-секретно дори от цените на мердесите, които всяка година си купуват управниците.

Мой първи братовчед беше тежко умствено увреден. Майка му го гледаше, докъм 17-18-годишна възраст. Момчето беше физически съвсем добре. Но тя се омъжи втори път. Не мога да я коря за тжова. Мъжът й поиска да махнат "тоя олигофрен". За това я коря, но я разбирам. Мнозинството жени биха постъпили като нея. Български жени, в САЩ например е различно.

И след по-малко от половин година "тоя олигофрен" почина във въпросното заведение от "бронхопневмония, фатална на фона на хроничното му недохранване". Така пише в експертшизата, която все пак майка му поиска.

Как така здраво и право и хубаво момче, без каквито и да е болестки - аз го виждах точно преди да отиде в дома - е бил хронично недохранен и е направил бронхопневмония, която със съвременните антибиотици и средства на медицината не са могли да овладеят?!

За мен отговорът е ясен. Още повече, че по силата на професията си познавам някои заведения за психичноболни и знам какво представляват.

Само мога да ти кажа: Да почива деверът ти в мир. А съдбата си знае работата. Всеки, който е посегнал на човешки живот, рано или късно си плаща.

Хич няма значение, че не бил мислил, че лишава човек от живот. На практика лишил ли го е? Да. Рано или късно ще си плати. Не ти и аз, не законите и правосъдието - бъди сигурна, че съдбата ще му плати.
цитирай
4. ninaantonova - Живота е съдба!
08.03.2007 20:42
Никой, освен Бог не знае какво ще ни се случи. Знам, че ще кажете - това са празни приказки. Може би е така за някой хора, но за мен не е така. Човек определя как да живее и единствен той може да променя пътя който му е предначертан. Не бих искала дори и за част от секундата да си помисля, че това е геноцид спрямо най-чувствителнта част от населението на страната ни. Ако това си го помисля, то ще изпадна в ужас. За това бих искала и допускам, че е безотговорност, недомислие и безхаберие на управляващите.
Винаги съм смятала, че може би всичко което ни се случи - загиналите 14 войничета преди години за които вече не се говори, загиналите деца в Индиго, загиналите военнослужещи в Ирак, убитите сестри Белмейски, загиналите при катастрофата при Бяла и още други такива събития, не са случайни. В живота няма нищо случайно. Може би Бог ска да ни покаже, че нещо трябва да променим, че трябва да мислим повече за ближния си и да му помагаме, че трябва да бъдем единно, обединено общество.
Оттам да се прехвърлим и към домовете за психично болни, да споменем за здравеопазването и грижите на държавата за пенсионерите, за онкоболните, за сърдечно болните, за диабетиците и т.н. Ще споменем и за образованието - за учителите - недоволни и то с право от заплащането, които работят ден за ден. Ше спомена и за това, че във времето назад имаше - Заслужил учител. Има много неща за които може да се говори, защото нашата нация е болна нация. Не бих искала да смятам и да мисля, че поговорката - както казват хората - Какъвто е народа, такива са управниците или На такъв народ - такива управници, или Народа си заслужава управниците.
Изобщо, просто не зная какво определено да кажа. Всичко е много болезнено за обикновения човек, за човека стремящ се по честен път да се докаже и да бъде полезен на обществото. Не искам да мисля, че в нашия живот всичко е мръсотия, пошлост, корупция и всичко онова което е грозно и лошо е присъщо на българина. Не съм песимист, и си мисля, че във времето напред нещата ще си дойдат на място. Всеки си плаща за греховете. Е това е, че няма да го видим, но се надявам, че нашите деца, внуци запознати с проблемите ни, както и проблемите на обществото ще бъдат обезвъзмездени. Ние няма да сме живи, но дори мисълта за това ще успокоява душите ни сега.
цитирай
5. анонимен - Истината, да.....
25.03.2007 17:06
светът е пълен И с тъжни неща!
цитирай
6. varg1 - ами направете ме депутат
04.04.2007 12:19
и проблемите са ви решени с моята работа в психиатрията,бчк и други места знам за кво става дума.знам също и че в българия се правят експерименти с хора.аз знам много неща и скоро може и да ме убият заради това но аз няма да спра да се боря за справедливост
цитирай
7. анонимен - Тази България е Родината ни и се пише така -БЪЛГАРИЯ!
16.04.2007 19:15
А колкото до експериментите и тем подобни
за това трябват доказателства...иначе си е просто приказка....
А ромките, които си изнасяха децата в чужбина за пари и за донорство -какво им направиха?!що предавания имеше по радио и телевизия!!!
Тъжно! Много тъжно!
цитирай
8. ninaantonova - Не мисля, че би могъл някой да си прави експерименти
17.04.2007 15:50
с подобни болни хора. Това бих го нарекла цинизъм, канибализъм. Далеч съм от мисълта за подобно нещо. Целият ни живот в тази наша мила наша Родина -България е много тъжен. Искрено се надявам нещата да се променят в позитивна насока.
цитирай
9. анонимен - И аз..
18.04.2007 11:20
но вече не знам в кой и в какво да вярвам, толкова много лъжа и лицемерие, фалш около нас!
цитирай
10. ridiculous - ninaantonova,
12.05.2007 17:00
мястото, където хора с психични проблеми живеят с години не е болница, а е дом за социални грижи. Разбирам болката и гнева Ви, но искам да Ви задам няколко въпроса:
1. колко години прекара човекът, за когото скърбите, в този дом?
2. през тези години колко пъти месечно Вие и близките на този човек отивахте да го видите, да се поинтересувате за това как живее, как се чувства на това място, как се грижат за него, дали има нужда от нещо?
3. когато ходехте да го видите, имаше ли белези за това, че човекът и другите домуващи около него, не са добре обгрижвани или са лишени от основни неща?
4. когато разпознавахте тези проблеми или лишения, какво направихте, за да допринесете за подобряване на условията в дома? Говорихте ли с Вашия близък, за да проучите какви са трудностите? Говорихте ли с персонала, за да разребете какви са причините за проблемите? На кого се обадихте? Къде подадохте жалба?
5. Ако не забелязахте промяна към по-добри грижи, опитахте ли се да договорите преместване в дом с по-добри условия (ако има такъв) или при близки, които биха могли да полагат систематични грижи?
цитирай
11. ninaantonova - Искам отново да уточня,
12.05.2007 19:06
това не е дом за социални грижи, а болница. А сега ще Ви отговоря и на въпросите.
1. Престоя му в болницата е повече от 15 години. Така са преценили лекарите. Той беше на по-лек режим, можеше да излиза и извън болничното заведение.
2. Ние живеем в Шумен, на 200 и повече км. от Церова кория. Не сме имали възможност за ежемесечни посещения, но на годината миминум 2 пъти сме ходили. А що се отнася до децата му, до колкото знам, не са го посещавали. Освен това и той ни идваше на гости поне 2-3 пъти в годината. От него знаехме, че има един санитар който биел болните и се радваше, че не е на тяхно място. Той поначало беше кротък, добър човек.
3. Да, когато ходехме там, виждахме как са облечени, усещахме негативното отношение на персонала към тях, но видимо за това белези нямаше.
4. Много интересно, какво според Вас би трябвало да направя? Къде трябваше да пиша жалба, и кой щеше да ме чуе? Въпросите Ви са правилни, но се опитвате да ме манипулирате, да ми насаждате чувство за вина, че се оплаквам, а нищо не съм сторила! А да Ви питам, защо държавата позволява изобщо да има такива домове, които да са в подобно състояние? А защо Вие не отидете там, на место, да видите как е, да видите как живеят хората, и с какво се хранят, как ги обгрижва, нали така се изразихте, и направете нещо тогава. Ще се радвам да го чуя. Не съм запозната със специфичната терминология, говоря по най-обикновен начин, за да ме разбере аудиторията. Отидете и разговаряйте с болните там, опитайте се за много кратко време (2-3 часа) да установите истината. Невъзможно е. В момента говорят едно, а в следващия друго. Те са с психични отклонения и се изисква много време за да разбереш какво е. А това време е на разположение единствено на персонала.
До сега не ми се е налагало да ходя зимата там, посещавали сме го през други сезони, и не е било по-различно. Сега правя разлика, едни и същи дрехи, пижами, джапанки за през всички годишни времена. Опитвахме се да го преместим в Шумен, но уви. Той е бил в по напреднал стадий на заболяването си, а домът близо до Шумен е бил за по леки случай. Питахме тук и там, но нищо не се получи.
А мужду другото, аз си мисля, че за тези проблеми би трябвало да се грижат децата му, или брат му в краен случай, и това той го е направил. Мисля, че във времето направихме онова което ни е било по възможностите, и според това, което сме имали като информация.

цитирай
12. tsvetamak - Да почива в мир...
14.05.2007 16:47
Една буца заседна в гърлото ми, докато четях и дълго време ще е там.
Аз съм медицински работник и съм виждала какво ли не. Отвратена съм от тези така наречени "болнични услуги". Ако човек няма пари да си плаща е страшно.
Сега работя пак в сферата на здравеопазването, но вече поне не съм в пряк контакт с чудовищното отношение на много от лекарите, сестрите, санитарите. Има и всеотдайни разбира се, но се броят на пръсти.
Колко пъти ми се е свивало сърцето, чувствайки се безпомощна да помогна на някого.
Много, много е тъжно и отчайващо.
Искрено ви съчувствам за преживяното!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ninaantonova
Категория: Изкуство
Прочетен: 1090708
Постинги: 96
Коментари: 1289
Гласове: 26716
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031