Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2010 13:04 - Едно на ум за капанката
Автор: ninaantonova Категория: Изкуство   
Прочетен: 22874 Коментари: 23 Гласове:
33

Последна промяна: 14.04.2010 21:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И "гола", капанката пак е много облечена
image

Големият наш етнограф проф. Иван Коев е смаян от самобитността, обичаите и традициите на тази колоритна общност и изказва еретичната мисъл, че капанците са потомци на прабългарите. Чистата риза се слагала на пода и жената стъпвала боса в разтворената й пазва. После бавно започвала да повдига ризата, с която е облечена, като в същото време придърпвала нагоре чистата риза. Тази изумителна техника на целомъдрието позволявала събличане и обличане да стават едновременно и най-важното - така не се виждал нито един сантиметър голо тяло! Както преди, тъй и днес, "гола капанка" казват на всяка от този край, която е по риза, а ризата започва от врата и стига до земята - с дълги ракави, с шевици и различна за всеки период от живота на жената. Тя е задължителна част от нейното облекло, нещо повече - жената никога не бива да остане без риза. Горната история е само една от многото, свързани с колоритната общност на капанците, които живеят в Разградска и Търговищка област. Около 40-те години на миналия век те са изследвани от прочутия български етнограф проф. Иван Коев. Ученият е смаян от техните обичаи, традиции и самобитност и колкото да звучи авангардно и еретично за времето си, изказва мисълта, че капанците са група запазили се сякаш по чудо до наши дни... потомци на прабългарите!
Обяснение на загадката е - особеният характер на капанците - те са поклонници на традициите, бавно и трудно приемат новото, подозрителни са и им трябва време, за да се убедят в добронамереността на непознатия и чак когато са съвсем сигурни, вече го приемат, допускат го до себе си и той става техен приятел.

image
Точно консервативността, затвореният начин на живот са позволили културата на капанците да се запази векове наред и тук учените съзират възможна тяхна връзка с прабългарите. Сега за произхода на името. Старо предание разказва, че то идва от капана, който Крум Страшни направил на византийците при Върбишкия проход. Има и друга версия: при покръстването на българите цар Борис затворил тук "в капан" непокорните боляри и ги държал, докато приемат християнството. И още: жените носели шапка от сукно и върху й - чумбер (забрадка). Тази шапка приличала на капа и с нея омъжените жени скривали косите си. Та затуй и капанци... Основните капански села са Топчии, Каменово, Дряновец, Осенец, Сеново, Кривня, Хлебарово, Паламарца, Опака. Малко встрани от тях остава село Садина, което е разположено на 18 км от Попово и през него минава пътят за Русе. Едно капанско село с 4 333 жители през 1928 г., сега вече много по-малко. То става център на изследвания в книгата "Капанските баби от село Садина" на Светлана Радева, издание на Национален музей на българската книга и полиграфия, и сякаш открива един изгубен свят, който изведнъж изплува от океана на времето. Това лято всички у нас изпатиха от големите жеги и се пържиха в собствен сос в панелни, бетонни и тухлени апартаменти - някои от тях уж последна дума на архитектурната мисъл. Колкото и снизходително да гледаме сега на архитектите от преди сто и повече години, те по своему са били гениални. Макар и по-примитивно като решение, в капанските къщи през горещото лято цялото семейство спяло на дървения чердак - хем прохладно, хем здравословно, хем сънят здрав. И тъй като жилището е най-важното нещо в живота на българина, капанците строели много практично своите домове. Най-често те били на два етажа. Първият - за животните. Вторият - с три помещения, всяко от които имало врата към чердака. Най-колоритна била стаята с огнището. В нея се приготвяла храна за цялото семейство, в нея се пазела водата за пиене и миене, донесена от кладенците в селото. Другите две стаи били свързани с врата помежду си. В тях семейството спяло през зимата, тук жените приготвяли облеклото за фамилията.
Днес в село Садина находките за етнографа са много. Ето първите две: работилница за коване на сечива и ремонт на инструменти със 150-годишна история ; 100-годишна каруца, която не само е идеално запазена, но се употребява и сега почти всеки ден. Някой ще рече - музейни експонати. И поне донякъде ще е прав.
Но щом стане дума за капанските баби, няма жив човек, който да подцени кипящата им енергия, още повече, че те въртят живота в селото, и кътат безценни старини по раклите в къщите си. И малко им идва да шетат из околността, но тръгват по фестивали да пеят и да показват своите обичаи и облекла, отиват на събори и фолклорни празници и печелят първи награди, участват в телевизионни предавания, в изложби на гоблени и шевици. Пътуват до Велико Търново, Плиска, Преслав, Шумен. Посрещат заедно Нова година, Бабин ден. Благодарение на тях е напълнен с експонати откритият наскоро в селото Етнографски музей. 
Всяка донесла било красиви носии, било предмети от едно време. И тъй като споменах носии, редно е да разкажа за тях, понеже са гордост най-напред за всяка капанка, пък и за всеки капанец. Мъжете ще ги минем по-бързо. В горещини като тазгодишните са носили бели конопени гащи. Това значи белодрешковци, докъм средата на миналия век. После се налагат чернодрешковците и потурите. 
                              
image

Ризата, потурите и пояса са основното снаряжение. Ризата е по-къса от женската, потурите са шаячни, поясът - тъмночервен. Върху ризата - елече с гайтани. Връхни дрехи: габин и кожух. Габинът е дълъг до земята, от домашен или фабричен плат, с цепка на гърба. Подплатен е с овчи кожи и има голяма кожена яка. Един габин за едно семейство - няма значение колко са мъжете. Носели го общо, най-вече при пътуване. Кожухът е дълъг до кръста. На краката бели навои и цървули. В навоите - нож. Всеки садинчанин, който се смята мъж, носи нож, за да раздава с него правосъдие, ако се наложи. На главата - черен калпак от овча кожа.

Голямата красота е женската носия.

image

 За "голите капанки" и техните ризи казахме в началото. Особена прелест е уникалната шевица по тях в тъмни тонове. Садинските баби и сега помнят старинните названия на цветовете:
дженгарлиено - синьо-зелено,
оревено (орехово) - кафяво,
фрезово - бананово,
минзухарено - жълто,
лимонено - жълто,
шеляно - червено,
чувенено - средно синьо,
тревисто - зелено,
празово - зелено,
зелково - зелено.
Боите не са мръднали и днес! Те са растителни и така са направени, че вече държат 100 години след боядисването! Във везбата задължително присъстват два мотива - дървото на живота и петлето. Идва ред на престилките - една, че две, че три! Задната е черна, с малки цветчета, предната - кафява, с шевица и орнаменти. Върху нея се слага пак престилка - бяла. Едно върху друго се обличат две елечета. Връхни дрехи са ентериите и кожусите. На краката - кълцуни, плетени вълнени чорапи, терлици. За украса - обици, пендари, гердани, гривни, забрадки, украшения за глава. Така издокарани, така нагласени капанките са готови за тържества и празници. И всяка от тях тайно си мечтае за най-големия празник в живота - сватбата, като току поглежда дървото на живота, което е извезано на дрехите й.http://old.duma.bg/2007/0807/110807/iskam/isk-5.html

Бабите разказват: Името идва от кървавите капки!

image

Никула Минева (1931 г.:
- Шили са жените някога по цяла нощ на ламба. Ризите са шити с черни,червени и други конци така, че да се получи плътна шевица. Конците са вълнени. Перат се и не боядисват. Боядисвало се е с треви - за червен цвят с брош ( б.р. - увивно растение). Моята свекърва знаеше много неща. Омъжила се е на 22 години и била смятана за стара мома.

Димитрина Райчева ( 1933 г.):
- Помня разказите на моите баби и на прадядо ми. Той е роден през 1860 г. и разказваше как бягали през турско - по време на Руско-турската освободителна война. Ризи от мелезно платно са се шили до към 1940 г. и са набрани около врата. Моята майка ми е ушила 20. Всяка мома трябваше да има ризи... До към 1960 г. ходехме с тях. Те са памучни. Предяхме памука вкъщи и след това го тъчахме. Моите ризи бяха само с кенари. Ние вече не бродирахме. Това са правили нашите баби.

Елена Кирилова (1933 г.)
- Знаеш ли легендата за капанците? В Садина имало много хубаво момиче и то си имало любим. Само че местният бей много харесвал девойката и искал да я вземе в харема си. Момата и любимият й хукнали да бягат, но към Езерец потерята ги настигнала и отсякла главата на момъка. Кръвта плиснала по ризата. После момите почнали за шият капките по ризите. Заради кървавите капки започнали да наричат ризите капанки...

Минка Милева (1921 г.):
- Основно е шито на газена лампа, с черно, а някъде с по-светли цветове - това позволява традицията. На моята сватба през 1938 г. бабите бяха с носии. Според капанската традиция баба наричат жена с пораснали и задомени деца, т.е. капанските баби са на възраст от 50 до над 80 години. http://old.duma.bg/2007/0807/110807/iskam/isk-5.html


Тагове:   шевица,   капанката,


Гласувай:
33



1. martito - Много интересно..
14.04.2010 13:26
Много интересно..
цитирай
2. panazea - Чудесно е Нинче!
14.04.2010 13:54
Да се поучим от нашите предци!
Поздрав,мила!
цитирай
3. ninaantonova - Наде, наистина е интересно!
14.04.2010 16:03
martito написа:
Много интересно..

На времето дядо ми си носеше нож в навущата! Това е бил задължителен атрибут, характерен за капанеца. Приятна вечер! :)
цитирай
4. ninaantonova - Тони, наистина е завладяващо!
14.04.2010 16:06
panazea написа:
Да се поучим от нашите предци!
Поздрав,мила!

Всеки ден научаваме по-малко за миналото на нашите близки. А да събираш историята за живота им и да я четеш, е нещо уникално за съзнанието човешко. Поздрави и на теб. Приятна вечер. :)
цитирай
5. veninski - В казармата имах приятел капанец. ...
14.04.2010 17:40
В казармата имах приятел капанец. Пишеше много красиво, беше писар на батареята...

Поздрави от Родопите!
цитирай
6. divna8 - Чудесен постинг! Поздравления :)
14.04.2010 19:38
Четох с удоволствие!
Благодаря :):):)
цитирай
7. ninaantonova - veninski, поздрави от капанката!
14.04.2010 21:22
veninski написа:
В казармата имах приятел капанец. Пишеше много красиво, беше писар на батареята...

Поздрави от Родопите!

Знаеш ли, капанците, но истинските, са все хубави хора, честни, трудолюбиви, добри, всеотдайни и големи домошари. Много може да се говори, но, то е написано за тях. Поздрави от Садина!
цитирай
8. ninaantonova - divna8, Диме, радвам се ,че ти е харесал!
14.04.2010 21:24
divna8 написа:
Четох с удоволствие!
Благодаря :):):)

Трябва да не забравяме от къде произлизаме, и да запазим непреходното за бъдещите поколения. Спокойна нощ ти желая. :)
цитирай
9. compassion - Благородно занимание е съхраняването на родовата памет
15.04.2010 15:57
Поздравление за прекрасния постинг. Научих неща, които не знаех.
цитирай
10. ninaantonova - Благородно занимание е съхраняването на родовата памет
15.04.2010 17:04
compassion написа:
Поздравление за прекрасния постинг. Научих неща, които не знаех.

Не знам дали може да се нарече занимание, ходенето по библиотеки, ровенето в интернет, търсенето на информация от хора които са написали и продължават да пишат за село Садина книги. Основната цел е, да се запознаят повече хора с традициите и самобитността на капанския край и живота на обикновените хора в село Садина, знания които съм получила с много труд, лутане, търсения. Но, със сигурност е удоволствие за мен.
Радвам се, че ти е харесал постинга.
цитирай
11. womanly - Чудесен и много интересен постинг!
17.04.2010 18:32
Благодаря за чудесно предоставената и написана информация! Колко много неща могат да се научат, но като се чете! За съжаление, това май е вече рядко срещано явление!...
Поздрави и приятна вечер ти желая!
цитирай
12. ninaantonova - womanly, скоро ще пусна и постинг за садинската Мадона!
17.04.2010 19:33
womanly написа:
Благодаря за чудесно предоставената и написана информация! Колко много неща могат да се научат, но като се чете! За съжаление, това май е вече рядко срещано явление!...
Поздрави и приятна вечер ти желая!

Това е една статуетка изработена от месинг, която се смята за единствената, датираща от преди 4000-6000 години преди Христа. Книгата за същата е написана от Стоян Цонев от град Попово. Надявам се, че ще се хареса. Хубави почивни дни, изпълнени с много приятни изживявания ти желая. :)))))))))
цитирай
13. ckarlet - Поздрави и от мен за добре подбра...
20.04.2010 09:11
Поздрави и от мен за добре подбраната и интересна информация!
цитирай
14. ninaantonova - ckarlet, радвам се, че ти е харесала!
20.04.2010 11:40
ckarlet написа:
Поздрави и от мен за добре подбраната и интересна информация!

Човек трябва да знае повече за своя роден край и за неговата самобитност, традиции и обичаи. Така ще намери онази част от себе си с която може да се гордее и да разказва на децата и внуците си. Най-интересното е, че голямата ми дъщеря обича много да й разказвам за моя дядо (по мои и на баща ми спомени) който на времето е бил джамбазин, за неговите коне и неговия характер. Както и за прадядо ми, който е участвал в Балканската война и е загинал в Междусъюзническата война, на връх Китка, в Осоговската планина.
Много обича къщата на село, както и да ходи там, макар че няма време и възможност, защото живее в София. Всеки трябва да знае за рода си и да пази тази родова памет, предавайки я на поколенията. Добър ден за теб. :)
цитирай
15. priqtel12 - Много интересен постинг!
25.04.2010 01:31
Благодаря ти!
цитирай
16. eien - Ето такива постинги са за първа страница!
06.05.2010 05:05
Браво!
цитирай
17. stix - Трябва да пазим традициите си, да ги ...
17.05.2010 12:18
Трябва да пазим традициите си, да ги продължим по някакъв начин...

Моите деца много обичат да слушат българска народна музика, с това смятам, че са запазили малко от миналото в себе си.
цитирай
18. zvezdichka - Когато се подготвяхме
25.05.2010 15:37
за сватбата ни търсих в интернет и за символиката на шевиците, а също ме интересуваше по-специално символа "дървото на живота" и тогава попаднах и на информация за капанката :). Хубаво е, когато има будни хора, които се интересуват живо от живота и традициите на жителите на конкретен регион и по този начин съхраняват информация и за младите, за да научат след време...
Поздравления за постинга Нинче!
цитирай
19. ninaantonova - Радвам се, че ти е харесал!
25.05.2010 18:42
Нашия край, капанския е с много силни традиции, които се предават на поколенията, дори и сега, в моето село се организират различни инициативи като например фондация "Капанци" и читалището в Садина, съвместно с Център за развитие - ПОПОВО на 29 април Европейски ден на солидарността между поколенията и още много други. Фондация "Капанци" спечели проект "Традициите на дедите - бъдеще за внуците" по програма "Живо наследство" към ФРГИ. По проекта ще се издирват различните видове капански шевици, китки, рецепти за ястия.След това възрастни жени ще обучат младежи от селото да ги изработват. Трябва да съхраняваме и предаваме традициите на нашите деди. Благодаря ти за коментара. Лека вечер. :)
цитирай
20. ninaantonova - Вярно е, те са прехода от миналото към настоящето и бъдещето!
26.05.2010 07:41
stix написа:
Трябва да пазим традициите си, да ги продължим по някакъв начин...

Моите деца много обичат да слушат българска народна музика, с това смятам, че са запазили малко от миналото в себе си.

Да са ти живи и здрави дечицата, това ме радва. Знаеш ли, че има много млади хора които се занимават с народни танци, народно пеене и се интересуват все повече и повече млади души за корените и традициите на своя род. Това е хубаво. Благодаря ти за коментара. Хубав ден. :)
цитирай
21. cvetnica - Ех, че красота, мила Нина!
07.06.2010 11:42
Поздравления за прекрасната идея, която си реализирала!
Е, и това е България!
Живо е духчето ни, щом пазим в сърцата си традициите ни!
Истинска наслада беше за мен!
Прекрасно лято!
С обич Лили
цитирай
22. ninaantonova - Верно, Лили, красиво е!
07.06.2010 18:11
cvetnica написа:
Поздравления за прекрасната идея, която си реализирала!
Е, и това е България!
Живо е духчето ни, щом пазим в сърцата си традициите ни!
Истинска наслада беше за мен!
Прекрасно лято!
С обич Лили

Няма по красива от българката в миналото. За сега не говорим. Позабравихме нашите традиции, а духът български става все по-малко и по-малко. Да се надяваме, че поне няма да изчезнат. Трябва да пишем, да пишем и говорим на децата си и внуците си, така както са го правили и го правят нашите баби, дядовци и родители. Ако го правим, всичко ще се възроди и България ще оцелее във времето. Прегръдки и слънчеви дни от мен. :)
цитирай
23. анонимен - kapanci
06.02.2011 16:30
s umilenie pazia ot baba mi ,niakolko peshkircheta takani na stan ot neia i ruchno vezani. a susto taka i edna mn. stara ,no zapazena rakla ot na baba ot selo sadina.samo ste ia poliram i ste si ia polzvam. trapkata v tova selo e neveroiatna, gorgeia se , che v men teche kapanska kruv.istina e, che kapancite sa mn. gordi i lesno glava ne sklaniat. tova si e v kruvta ni.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ninaantonova
Категория: Изкуство
Прочетен: 1090567
Постинги: 96
Коментари: 1289
Гласове: 26716
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031