Наближава един от най-хубавите и сладки празници - Св.Валентин. Ден на световното любовно опиянение, на най-много продадените рози и картички.В България е и ден на лозарите, градинарите и кръчмарите. Ето и неговата история.

Св.Трифон е светец-лечител, който през 248г сл.Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Той произхождал от област, която се счита за една от прародините на лозата и виното.На 17 години спечелва голяма слава като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан III - Деций Траян, обаче, се оказва непримирим враг на християнското учение и заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени на съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Това е историята за Св.Трифон, който ние празнуваме всяка година през месец февруари. Заедно с това, обаче, не обръщаме гръб и на Св.Валентин - също един толкова сладък и красив ден- шоколад и рози, любов и опиянение, красиви послания и валентинки. Докато розите са цветята на Афродита, сладкишите пък символизират ласките. А първата истинска картичка е запазена от дюка на Орлиънс. Затворен в лондонска кула, през 1415г. той написва любовна поема за жена си във Франция. Дори по време на 100 годишната война са се продавали картички с панделки от сатен и перли.

Пожелавам на всеки влюбен да продължава да обича и бъде обичан, а на родните лозя да бъдат все така плодородни и да ни даряват с това наше толкова омайно вино.

Наздраве на всички!
Обичайте се!

Бях по света, че със закъснение сега ти реагирам, но за приятелите мисля никое внимание не е късно. Сега, харесах пожеланията ти много: това за живата вода...хм, приказно, но тя любовта е като приказка...вървят си добре заедно; това за рядкото цвете в пустинята също е страхотно...така си е, рядко цвете е истинската любов, но това за бурите и ураганите направо ме уплаши. Лесно е да кажеш пламъка да гори вечно, но в тия ураганни бури лесно ли се опазва пламък. Това е най-трудното. Понякога със страховете си да не загубим любовта си я задушаваме и тя умира, не че сме я загубили, а защото сами сме я убили.
За виното нямам възражения. Не пия по принцип алкохол, но българското вино е моята гордост тук и винаги купувам бутилка като отивам на гости и всички хвалят качествата на българските вина. От проучване в Холандия това са най-купуваните вина тук наред с френските. Някой предположи, че ще да е заради цените (които са по-ниски), но се дадоха и други примери на още по-евтини, но никой не ги купува. Наблегна се на качеството и аз много се зарадвах. Малко са добрите новини тук за там. Мисля си да пазим лозята си и винарското производство с традиции и да не вземем да се помъкнем след моди, както направихме с класическото българско кисело мляко. Изчезна. Сега си имате Данон, както и ние тук. Жалко. Но това е друга тема.
Поздрав, Руми

Не се плаши, не сме свикнали да се справяме с по-сложни неща, макар че това е дадено на човека от природата, да бъде силен и да преодолява проблемите. Самотата и тъгата са като бурите и ураганите. Никой не ги обича, а и не иска да ги разбере, защото да преодолееш самотата и тъгата е аналогично да се бориш с бурите и ураганите.
Много го задълбах. Човек е създаден за любов, той е най-съвършеното Божие творение и той е орисан да се справя с всичко. Да пребъде любовта и красотата. Поздрави Руми, приятно ми беше, че се спря на моята малка гаричка. Целувки от мен. :)