Не зная как да го започна. Но съм объркана. Явно човек като си няма проблеми, все ще се намери някой който да му ги създаде. Не че ги нямаме. 
Че законите в Държавата не се спазват е ясно, но защо се тормозят обикновените граждани, не знам. 
Съпруга ми е домоуправител на входа, в чийто блок живеят бивши военни (военен квартал). Вече не толкова бивши, защото има и много други обитатели. 
Едни продават, други купуват, дават под наем апартаментите, няма домова книга, не можеш да накараш наемателите да си плащат таксата и тока асансьор и в крайна сметка всичко остава в празното пространство. Абсолютно безхаберие. Всеки може да си прави каквото си реши.
Казваш им (на наемателите), че сумата (на 4 етаж) на член на семейство е 2,50 на месец, той ти казва - ние сме 7 човека, досега където сме живяли сме плащали по 3 лева на месец на семейство. И започва да ти говори за дискриминация. И обясненията ни, че това са приети норми до момента във входа от събранията, не го интересуват, ама изобщо. Говори ти само за дискриминация.  
Лошото е това, че не можеш да го накараш да си плаща, освен чрез съдебни дела. А ние не сме настроени да водим такива, а вече ни писва от недоразумения. Всеки се почесва, казва или не,къде го сърби и си го премества от единия крачол в другия. Извинявам се за грубото държание. Не ми е присъщо. . 
Може ли някой да ми каже, как можеш да накараш квартирант, чийто собственик на апартамен не знаеш кой е, да си поеме ангажимента и плащанията . 
В днешния свят никой не се интересува от живота на другия. Но на всеки му е ясно, че не може да съществува без другите. И кога разбира, че другите имат нужда от него и, че е готов да даде всичко от себе си? След като се преобърне каруцата, пътища много. Тази поговорка всеки я знае. Нашето общество е безотговорно, всеки мисли, че ще мине по тънко, по лесно по леда, но не знае неговата дебелина. И все пак успява понякога, но дали разбира, че всяко нещо е с времето си.