Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2007 11:52 - Пророка Халил Джубран за възпитанието на децата
Автор: ninaantonova Категория: Изкуство   
Прочетен: 14884 Коментари: 19 Гласове:
2

Последна промяна: 23.01.2010 08:43


И още нещо което много ми хареса, и върху което си заслужава човек да се замисли. Сега, в това тежко време е трудно да възпитаваш децата си, време в което семейството прави всичко възможно за собственото си оцеляване. 

                      Пророка Халил Джубран за възпитанието на децата 

   Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. 
   
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.  
  Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
  защото те имат свои мисли. 
   
  Можете да им дадете подслон на телата им, 
  но не и на душите им, 
  защото душите им обитават къщата на бъдното, 
  в която не можете да влезете дори насън. 
   
  Можете да се стремите към тях, 
  но не се мъчете да ги направите като себе си, 
  защото животът не се връща назад, нито помни вчера. 
   
  Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с    мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. 
   
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той  обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.  
 



Тагове:   пророк,


Гласувай:
2
0



1. leif - Поздрави :)
20.07.2007 11:57
" Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот"-тъжно е колко малко хора го осъзнават :(
цитирай
2. ninaantonova - Вярно е
20.07.2007 12:16
в забързаното ежедневие и липсата на време, ние родителите се опитваме да им налагаме нашето мислене и виждане за живота, без да се съобразяваме какво те искат, какво мислят. А всяко дете е един малък Космос, то e чистата и неподправена истина.
Благодаря и ти желая хубав ден.
цитирай
3. slavei - За първи път чета този текст......
20.07.2007 13:13
Но винаги съм твърдяла, че децата ни са подарени, за да се грижим за тях, да ги възпитаме и да ги направим достойни хора, но това е до време......
И добре е родителите да не забравяме, че те не ни принадлежат, не държим живота им в ръцете си, и нямаме власт над тях, защото всеки сам определя собственият си път, пък били те и нашите деца.
Единствено себе си можем да контролираме.......

Свеж и прохладен да е денят ти, Нина!:)*
цитирай
4. viovioi - источните философии са трудноразбираеми
20.07.2007 13:30
и може да се поспори за дълбокия смисъл.Нашите деца са наши, защото продължават нашия живот и същност.Ето това мнение противостои на цитата.Живота е същността на битието, а не паралелно представяне като стрела, която отива някъде надалеч.Но все пак те поздравлявам за това,че си положила усилия да ни представиш ето това например))))
цитирай
5. ninaantonova - Славейче, не знам дали децата ни са подарени,
20.07.2007 13:46
но знам, че децата създадени с много любов са Дар Божий. Мисля, че нищо не се дава даром. Създадени с истинка любов те са плод на вътрешното душевно състояние на човека. Любовта е сила и да обичаш е нещо невероятно като усещане, а за да изпиташ истинската любов трябва да си готов за нея, макар, че не винаги човек осъзнава кога е готов. Но децата са най-истинското и неподправено творение на Природата. Трябва да ги обичаме и винаги да показваме обичта си към тях.
Моя внук например, вечер когато си легнем и разкажем поредната приказка, не ми казва - лека нощ, бабо, а ме гушва и ми казва - Обичам те, бабо. Не мога да опиша какво е усещането, колко е мило и истинско да го чуеш от едно малко дете.
Чувала съм го хиляди пъти от съпруга си, от децата си, но то не може да се сравни с усещането от изказа на едно малко дете. Това те разкапва, защото усещаш, че идва от дъното на душата му, и ръчичките просто те галят, и ти се иска този миг никога да не свършва. И винаги да чуваш онова излизащо от дъното на душата му - Обичам те.
Разчувствах се малко. Хубав ден. Нина
цитирай
6. ninaantonova - Вярно е, че те имат особено разбиране
20.07.2007 13:57
за живота, което ние малко трудно приемаме. Нека не спорим, но си мисля, че повече наблягат на свободата която дават на своите деца, на начина на изказ. Разбира се, че нашите деца са наши и са плод на нашия живот и същност, но си мисля, че ако им се даде възможност за изява, те биха показали своята същност, опирайки се на нашата, на нашия живот. Всяко едно човешко същество е уникално само по себе си, а когато ние родителите налагаме нашите виждания, то ограничаваме възможността му да покаже и изяви себе си.
Благодаря ти, оценявам мнението ти. Лек ден. Нина
цитирай
7. slavei - Толкова е нежно и истинско това, което си споделила, Нина!
20.07.2007 14:02
Толкова любов има в сърцето ти, думите ти говорят точно това!
Ако всички излъчвахме тези красиви чувства и емоции като теб, раят щеше да бъде на земята!
Изобилни благословения за целият ти дом и за това малко, любящо човече, което те е пленило завинаги.....:)))
цитирай
8. ninaantonova - Благодаря ти, усетила си състоянето на духа ми,
20.07.2007 14:17
но времето си взема своето. Дадох своята обич на децата си, но сега отлетели от домашното огнище, и далеч от мен, много ми липсват. Непрекъснато когато говорим с тях им казвам колко много ги обичам и колко много ми липсват. И сега бъдейки с внука си Александър се връщам в онова време когато гушках дъщерите си, и се опитвам да го науча на любов към хората, природата и към себе си. Но като си помисля, че съм на 50 години и връщане назад няма, ми става малко тъжно, и с всеки един изминал ден обичам повече и все повече близките си и хората около мен.
Ще се опитам да кажа това което чувствам: когато си на 20 и на 50 години чувствата на любов и обич които изпитваш към децатата си са едни и същи, но като си помислиш, че си на 50 години, и колко малко време ти остава да ги изкажеш, просто е болно, защото си изминал 2/3 от смисления си живот. И за това ги изказвам непрекъснато, защото ги обичам, защото без тази любов към тях, любовта ми към хората ще е безмислена.
Отдавна си мислех как да напиша пост за този момент от моя живот, но ти ми даде възможност да го сторя.
Бъди благословена. До скоро.
цитирай
9. tedimov - С тези няколко реда е казано много .......
20.07.2007 14:37
И си е точно така. Струва си да се замислим върху това, че е невъзможно да им въздействаме, да стават като нас. Болните ни осъществени и неосъществени амбиции да прехвърлим върху тях. А просто всичко си е предначертано и каквото и да правим не можем да избягаме от съдбата си.
цитирай
10. danistar - нина,
21.07.2007 10:06
мислех си точно тези неща тази сутрин... имам сестричка /моята звездичка :) -стела/ сега е на 16,а аз на 21...винаги съм обожавала родителите си,защото не само са се грижили за мене,но и са били мои приятели. със сестричка-звездичка сме много различни...ето защо навярно подходът на мама и татко към двете ни, е различен. когато бях на нейната възраст не обичах да излизам /хм...на дискотека или на кафе/ и родителите ми знаеха това. пускаха ме до 9,30 навън. :) и аз винаги се прибирах тогава :) а сега... :) дребосъка- ми че аз не мога да го видя :) то гаджета ли не бяха ,приятели ли :) просто :) хуч не я виждам :)
въпросът е че винаги сме споделяли /всичко/ с мама /или татко/:) и е прекрасно,защото те винаги знаят как да ни отговорят, така че дори и да мислят че грешим,да не ни наранят :) /без да искат разбира се :)
те знаят къде да ни "изтреля" с нашите мисли и желания :)
до скоро. хареса ми това което си открила :) разбрах защо никога не сме се карали с мама и татко и защо сме толкова близки-те знаят как да го направят.
цитирай
11. val - Децата са дар и благословение от Господа и ...
21.07.2007 10:13
Децата са дар и благословение от Господа и изпитание за родителите си, защото те са техни настойници. Ролята им е точно "да ги насочат като стрели в Пътят", а това е изключително важна и отговорна задача, която без безусловната Божия любов не може да изпълни никой!

Пожелавам ти повече и повече любов без условия да извира от сърцето ти, и да оживява всичко, защото Бог от любов сътвори света!

Поздрави и изпълнени с усмивки дни!
Вал
цитирай
12. ninaantonova - Много е хубаво децата да споделят с родителите си,
21.07.2007 10:25
а те с трезва преценка да им отговарят. "Днес" е много трудно.
Винаги съм се държала с децата си на едно ниво с тях, говорили сме си винаги като приятели, а не като майка с дъщери. Е, естествено когато трябва да се вземат определени решения които касаят тях, но те не са могли поради възрастта си, сме ги вземали след коментар с баща им.
Радвам се, и винаги съм мислела, че това е правилния път. Много е важен подходът към тях.
Никога не съм насилвала нещата, след обсъждане с тях, съм ги оставяла да вземат решение, естествено ако то е в ущърб на тях, отново се е стигало до дискусии с тях. И след време сами установяват дали е било правилно или не съответното решение. Децата трябва да се учат на любов, да не се притесняват да повтарят - Обичам те, да бъдат искрени и истински. А за това е необходима свобода на душата, за да може мисълта им да намери правилното решене.
Благодаря ти, прохладен и лек ден.
цитирай
13. ninaantonova - Вал, наистина е трудно без Божията помощ,
21.07.2007 10:39
или както там някои казват, с Божията промисъл.
Днес задачата на родителите е много трудна, защото освен за възпитанието на децата, те трябва да мислят и за оцеляването на семейството. Времето е малко което те имат като възможност да отделят на децата си, и съм убедена, че тайничко си казват - Господ да ги пази и вярват дълбоко в това, че Той ще ги пази.
Но за мен е важно децата да се научат да Обичат, на търпимост спрямо другите, защото то е онова състояне на духа което дава възможност за трезва преценка на ситуацията.
Благодаря, че си тук и ти желая лек ден. Нина
цитирай
14. dara33 - така е...
21.07.2007 21:45
Можете да им дадете подслон на телата им,
но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното,
в която не можете да влезете дори насън.

много ме впечатли целия текст и аз не го бях чела. благодаря.
цитирай
15. zari - Благодаря, че сте го публикували!
06.08.2007 10:46
Колко много може да научи човек от тези мъдри думи!
цитирай
16. deninosht - !!!:)
21.08.2007 17:46
да-
така е...
цитирай
17. roksolana - :)
04.09.2007 13:07
Нина, поздрав за това, че си публикувала текста тук :)

Даваме тела на децата си, но не и душа. Тя идва не от нас и по правило е с една крачка по-напред от нашата собствена. Всяко дете идва на този свят с огромен потенциал, който до начална училищна възраст е вече затрупан (понякога - необратимо) под стереотипите и условностите на социума и мн.др.неща...
"Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои мисли"...Те наистина имат своите си мисли, насочени към бъдното и съвсем справедливо се съпротивляват на мухлясалите родителски догми, които сковават крилата им. Те се нуждаят от ЛЮБОВ - храна за душата им - точно толкова, колкото и от храна за тялото.

"И макар да живеят с вас, не ви принадлежат" - е това пък ако можеха много родители да го разберат...

Усмивка! :)


цитирай
18. ninaantonova - Децата са един малък Космос
05.09.2007 18:42
Те са най-чистото и най-нежното, идват на земята с раждането си, за да ни покажат, че Бог е сътворил човека за радост и красота, дал Му е своята любов и нежност. Децата са онази светлина, която дарява свобода на душата, и топлина на сърцето. Трябва да ги обичаме, но да не забравяме, че те са по-силни от нас, защото са най-чистите и истински създания, творение на Бог.
Усмивки и приятни празници.
цитирай
19. dana55 - Благодаря ти!
08.12.2007 23:17
Поздрави за публикацията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ninaantonova
Категория: Изкуство
Прочетен: 729449
Постинги: 96
Коментари: 1289
Гласове: 26708
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930