Прочетен: 2860 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2010 08:40
Днес не струва нищо, когато Утре го няма, зщото всеки ден е Сега
Това е мотото на сайта на Нови Български Автори, което много ми хареса, и си позволих да го напиша, защото съм убедена, че ще Ви накара да се замислите за пореден път.
Искам да споделя нещо което много ми хареса и допадна, едно стихотворение което много точно и ясно ни дава възможността да се "намерим", да видим къде сме, и на кое стъпало от стълбицата на Живота сме стъпили. Убедена съм, че сте го срещали, чели и, че сте се замисляли. Много е трудно човек да бъде искрен към себе си, да дава безпристрастна оценка за живота си във Времето.
Много често използвам - "във Времето", и това е защото за мен "във Времето" е миналото, настоящето и бъдещето взети заедно. Това е Времето на което сме подвластни, това е нашия живот, това е пътя който изминаваме от раждането до смъртта.
Пророка Халил Джубран за брака
Нека има пространство в единството ни
и нека между Вас ветровете на рая се вихрят.
Обичайте другия, но любовта не обвързвайте,
по добре между душите Ви море да се разлива.
Пълнете на другия чашата, но всеки да пие от своята,
дайте на другия от хляба си, но нека той общ да не бъде.
Танцувайте, пейте, но нека всеки сам да остава,
тъй като струните на лирата сами са, но в съзвучие трептят.
Отдайте сърцата си един на друг, но не ги разменяйте,
защото Животът само е съсед на Вашите сърца.
Един до друг бъдете близо, но не твърде близо,
така Колоните на храма издигат се раздалечени,
а Борът и Дъбът не могат да виреят в сянката на другия.
Поздрави Нинче!
02.02.2010 15:40