Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2007 12:23 - За отговорността и милосърдието на лекарите и сестрите
Автор: ninaantonova Категория: Изкуство   
Прочетен: 11632 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 23.01.2010 08:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Да си дойдем на думата. Наложи ми се миналата седмица да влезна в болница за операция на палеца, т.н. щракащ пръст. В понеделник ходих на консултация при ортопеда, който ще оперира пръста. Насрочи ми ден - сряда. Отивам, и след поредното ходене по етажите за изследвания, снимки и т.н. успешно приключих същите в 10 часа. Операцията не се знаеше дали ще стане същия ден. Дълбоко в себе си чувствах, че не трябва да е в сряда, а в четвъртък. 
Тежък ден за доктора. Седем операции, две от които тежки. Просто вярвах, че няма да е в този ден, не исках, защото бях убедена, че умората му ще е голяма, освен това това беше първата му седмица след отпуска. 
Но, както се казва - по закона на Мърфи, в 15 часа ме свалиха в операционната, приготвиха ме, и изненадата ми беше огромна, както и усещането, че не трябва да ме оперират в този момент. Анестезиолог липсваше, имаше само една санитарка и една сестра. Всички подчертаваха умората си и желанието, да свършва тази операция колкото се може по-бързо. Това показа и доктора когато пристигна. Дезинфикцира ми цялата китка обилно поливайки я със спирт, и още нещо, и накрая я заля с йод. Сложи упойката, дори не изчака да ме хване както трябва и почна "кълцането". Болки огромни, допълнителна упойка, е операцията свърши точно за 15 мин. Понеже му се видя малко времетраенето на същата, каза на сестрата да пише - 30. 
Правена ми е същата операция и на другата ръка преди две години, на същия пръст, която трая 60 минути. Тази просто беше претупана. То го казвам, защото има резултат от работата на доктора. Не можех да си мръдна пръста, опъване на сухожилието, болки невероятни, докато на предишната ми махнаха конците на 4-я ден и всичко беше нормално. 
Ръката ми отече, изрина се. Просто беше изгорена. Започна ходене по мъките, ходене в болницата ежедневно, и все ме препращаха при дежурния лекар, който дори в един момент се притесни от състоянието на пръста. Пълно безхаберие, добре, че беше той, дежурния лекар. Никой не ми обърна внимание, а дори сестрата се опита да ми крещи и да ми се кара, но уви просто неуспешно, не й дадох тази възможност. До днес налагах с риванол, и какво ли не още. Започнах и с антибиотици. Малко се успокоиха нещата. 
Та мисълта ми беше, операцията беше наложителна, но не можех да променя деня и времето, онова време на което сме подвластни. Може би всеки трябва да следва усета си и да го отстоява. 
А що се отнася до отношението на докторите към пациента, оставям Вие да помислите и решите, дали е добро или не, какво още и още ни трябва, за да бъдем отговорни, и милосърдни спрямо хората. 



Тагове:   болница,   милосърдие,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zvezdopad - Много неприятно! И излишни мъки. ...
10.07.2007 12:59
Много неприятно!
И излишни мъки..
Идеалниат вариант ще е да не се налага да опираме до доктори, но това е утопично..
цитирай
2. thomas - Само защо го написа в изкуство!? :-)
10.07.2007 13:25
Или този "доктор" го разглеждаш като един съвременен Пикасо може би!? Като артистична личност, която вае със скалпела изродски форми?! Аз мисля, че не е зле да се приеме закон, който да разрешава на пациентите да носят оръжие и когато видят подобно отношение, да имат право да си изразят възмущението без страх от преследване.

Лекарите тотално са забравили, че това, за което са положили клетва, не е онова, което практикуват. Касапска история - много характерна впрочем. Единственото успокояващо е, че поне не са те карали да си носиш спирта, йода и конците.
цитирай
3. ninaantonova - Защо ли?
10.07.2007 13:30
Не се замислих защо в "изкуство"! А сега бих казала, че може би наистина бих искала всеки доктор да бъде един "малък" Пикасо, да може да вае и създава красота, които да са плод на неговата работа. Благодаря.
цитирай
4. ninaantonova - Звездопад, прав си
10.07.2007 13:35
Наистина е най-добре да не се налага да ползваме техните услуги, но в това напрегнато ежедневие е трудно да бъдеш в хармония със себе си, както и с природата. И когато тази хармония е нарушена, тялото започва да более и тогава се налага да го лекуваш, макар че не съм убедена, че това е най-добрия начин. Е когато е много късно, то ползваш услугите на докторите.
Успешен ден.
цитирай
5. filipa - Няма ли възможност...
10.07.2007 13:54
Няма ли възможност да се отложи денят? Имам предвид за операцията? Ккато го описваш, прощавай но ми прозвуча, че си била в състоянието на прасе, определено за клане точно в този ден. Искрено ти съчувствам. Но тази обреченост, която лъха от разказа ти, е втрисаща. Иска ми се да са те попитали, а как се чувстваш, готова ли си за операция...
цитирай
6. ninaantonova - Ами в такова състояние
10.07.2007 14:15
ме поставиха докторите. Бях психически готова за тази операция. Тя не търпеше отлагане. Самото заболяване не позволява физиотерапия, или някаква друга манипулация, освен оперативна намеса. И понеже е болезнено състояние, бях абсолютно готова както се казва - духом и телом.
Освен това знаех какво представлява самата оперативна интервенция. Деня ми беше насрочен, но никога не съм предполагала, че ще бъда последна в графика на доктора, както и, че ще има толкова много операции през този ден.
Е, може би трябваше да стана от операционната маса и да му предложа за някой друг ден. Не знам, понякога ни липсва смелост и комбинативност. Но мисля, че нищо не зависеше от мен тогава.
Операцията мина, сега пия антибиотици по мое назначение, за да се справя с възпалението и посттравматичната болка. В понеделник ще ми махат конците и започвам рехабилитация.
Нищо не е толкова просто както изглежда, макар че ако питате някой доктор, ще каже, че това е елементарна операция.
Благодаря ти и усмихнат ден ти желая.
цитирай
7. zvezdichka - Много неприятно
11.07.2007 00:47
преживяване!!! Това отново показва повърхностното отношението не само на докторите, а на голяма част на хората като цяло... Ако човек е отговорен и проницателен и е насочен към това, което има като отговорност, не би трябвало да се стига дотук...
Искрено ти желая да успееш да се възстановиш без усложнения и да не вземаш пример от този доктор...
цитирай
8. venercheto - ужас :(
11.07.2007 02:00
и сега, ръката ти ще се опрви ли?? :( искрено ти го пожелавам, от все сърце, nina!..не е трябвало да мълчиш, трябвало е да станеш и да си тръгнеш оттам. аз нямаше да дам да ме оперират така, или някаква изперкала сестра да ми крещи. знаеш ли, като си търсиш правата, обикновено ти ги дават...дано имаш повече късмет с бъдещия лекар- много, много здраве за теб!
цитирай
9. ninaantonova - Благодаря Звездичка,
11.07.2007 11:28
надявам се, че всичко ще се оправи. Оптимист човек съм, и вярвам в собствения си дух. Може би съм се отколонила от пътя по който е трябвало да вървя и затова ми се е случило това преживяване.
Не зная, а може би и това е възможност, споделяйки го тук в блога, да отправя апел към хората да бъдат по-добри и да отстояват убедеността си, вярата си и позицията си.
Благодаря ти, бъди жива и здрава. Желая ти усмихнати и прохладни дни. Нина
цитирай
10. ninaantonova - Мила Венерче,
11.07.2007 11:35
Самия факт, че си в болница по някакъв начин променя състоянето на духа. Бях спокойна до мемнта в който ме заболя. Бях спокойна, защото вярвах на лекаря и имах представа за самата интервенция. Но, като че ли времето, че операцията ще се прави след обяд, ме притесни повече. Пък и знаех, че денят на доктора е бил тежък. Убедена съм, че ръката ми ще се оправи. Скоро започвам рехабилитация.
Благодаря ти за вниманието. Желая ти хубав ден. :) Нина
цитирай
11. mim4o79 - HELP
30.08.2007 23:50
Здравей, Нина! Пише ти една много притеснена майка на 7 годишно момиченце, на което поставиха същата диагноза "щракащ пръст", вече съм в паника, защото лекарят беше категоричен, че е за операция и че само с физиотерапия няма да се оправи, на което тайно е надявах. Говорих и с един физиотерапевт, който ми каза че има 3 случая, в който не се е стигнало до операция, а само с процедури са се излекували пациентите... Много се зарадвах като прочетох твоето изказване,защото видях в твое лице някой който може малко поне да ми помогне...бих ти била много благодарна, ако ми кажеш нещо повече от твой опит...Дъщеря ми тръгва на 15 на училище и съм на кръстопът дали да се реши веднага да я оперират или да се мъчим с физиотерапия...:( Мим4о
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ninaantonova
Категория: Изкуство
Прочетен: 1090398
Постинги: 96
Коментари: 1289
Гласове: 26716
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031