Несебър - стария град

те потапя в един различен свят. И като се взра в картината срещу мен пред мен изниква една сватба от древността с много и различни хора, облечени в красиви и ефирни народни носии, голям барабан, задължително гайда и други инструменти веселят селяшките души... Еуфорията цари на селския площад... Кръшно хоро се извива под вълшебните и омайни звуци на гайдата и кавала...
Ех, пренесох се в друго време и на друго място :))).

как булката върви, слизайки по стъпалата, с кърпичката в ръката споделена от най-близкия й- баща й, очаквайки любимия си, и той се задава крачейки с бавни крачки, омагьосан от красотата на любимата си, не можейки да си представи дори за миг, че това е онова Чудо, онова щастие, за което всеки, макар и малко, дълбоко в душата си е мечтал да има, онова с което ще сподели добро и зло. Много е красиво.
Аз за това съм казала и писала, че при изработката на всеки един детайл от картината, чувствам, като че ли съм част от живота на това семейство, на тази улица, част от живота на хората даващи винаги и във Времето частица от себе си, и която ще остане за идните поколения и във Вечността.
Благодаря ти. Ценя коментара ти, защото ти винаги си била толкова реалистична и близка до Бога. Нека Той е с теб винаги.
Лека и прохладна вечер. Нина.

да го преживее човек това чудо - чудото на споделеността, очакването, копнежа и срещата им, при която сърцата, душите и телата ще се слеят...
А наистина, когато човек влага частичка от себе си в това, което прави, той му дава особена форма на живот, той просто сътворява живот...
А Господ е Този, който ни отваря сетивата за много неща в този живот... Бъди и ти радост за сърцето му!
Приятна почивка ти желая!