Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2006 11:56 - Е ли политика на държавата, вземането на спешни мерки относно малтретирането на деца?
Автор: ninaantonova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1370 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 23.01.2010 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Просто е страшно да слушаш и гледаш по телевизията, как родители малтретират децата си. Защо държавата не приеме твърд закон, който да не позволява това изобщо да се случва. Имат ли болниците връзка със социалните служби и МВР, и ако имат такава, след като установят, че има малтретиране веднага да бъдат уведомени съответните органи? Ако болницата беше уведомила социалните служби, още при първото постъпване на детето, (и социалните служби са налице изобщо) нямаше детето да постъпва за шести път в болницата. Всъщност съм убедена, че няма никаква връзка между тях, защото когато попитаха Директора на Агенцията за закрила на детето,(той не е към тази агенция) дали е знаела за случая нещо, тя каза, че е научила в момента от телевизията. За какво говорим тогава? Социалните служби не са на ниво. Къде са тези Социални служби и техните работници? Това не може да се случи като цяло в САЩ или Англия, или в Германия, защото там си има социални работници, които си вършат работата, и такива родители които малтретират дацата си, още при първия случай ги завеждат на отчет и следят дали спазват закона и изскванията на социалните служби. Кога ще стане това у нас, в България? Дано стане по-скоро. Страшно е, насилието се шири не само във високите етажи на властта, (там не се забелязва толкова много), но и в обикновенните семейства, който се опитват да оцеляват. А не е ли това желаната от държавата политика на подчинение?


Тагове:   малтретиране,


Гласувай:
1
0



1. ridiculous - Мнение
10.11.2006 14:23
Нина, не е толкова лесно. Повечето от социалните политики (дори и когато са смислени), остават написани на много листи хартия, от което следва, е по-скоро допринасят за унищожението на горите, отколкото например за закрилата на правата на децата (или други раними групи).

На първо място, за да може една политика да влезе в действие, трябва да има създадени условия за това. За целта е нужен бюджет. Много политики се създават (разбирай написват на въпросната хартия), но не разполагат с бюджет.

Дори и да има бюджет, това не е достатъчно. Трябва да има професионалисти, подготвени да приведат в дйствие въпросната политика. Например да вземем политиката за закрила на детето. За да може тя да е реалистично практическо начинание, хората, които работят в агенциите за закрила на детето, трябва да имат обучение за:
- работа с деца;
- работа с родители;
- работа с институции;
- как се водят случаи и т.н.

Те нямат такова обучение и не могат и да имат ако се разгледа в детайли напр. програмата за студентите в университета, където всичко е само теория.

Освен това, дори и като отделни индивиди, социалните работници да са се постарали и обучили (което някои от тях наистина се стараят да направат, влагайки собствени средства), нужно е организацията на работното им място и работното им време да е такова, че да насърчава работа по отделни случаи. Това означава кабинет, където индивидуално да можеш да приемаш хора в обстановка на поверителност и среда която да насърчава развиването на доверие. Освен това - работното време да се разпредели за индивидуална работа със случаи, да се определи какъв е капацитетът на един социален работник (т.е. колко случая може да поеме в определен период от време). Обикновено, когато някой идеалистично настроен и навит социален работник се обучи например да работи с деца, той попада в една организационна среда, в която няма никакво разбиране за това какво означава да работиш с едно дете, жертва на насилие. Настаняват го в един кабинет с още 5-ма социални работници, тръсват му сто папки със случаи, които да проучи (и всичките ужасни), няма екип, който да го подкрепя, няма яснота как се отчита за работата си и какви са резултатите, които преследва... и на петия месец се е отказал да прави каквото и да е...

Друг проблем е, че някои малтретирани деца не идват от бедни ромски семейства, за които ние веднага научаваме от медиите, а са деца на семейства на богати, образовани и властни хора. Нали се сещаш как социалния работник може да се противопостави на мутрообразен бизнесмен или добре поставен, образован баща/майка, които са напр. известни юристи, полицаи, лекари, предприемачи...

Освен това за най-драматичните случаи е нужно да се развият програми за извеждане на децата от средата на насилие. Това значи приемни семейства, защото институциите са също място, в което се възпроизвежда насилие (за справка виж какво става в домовете за деца, например в Берковица), а децата, които са били бити, често усвояват поведения, будещи агресия от околните. Можеш да се досетиш, че много от тях, настанени в институции от соц тип ще бъдат подложени на същото отношение, от което настаняването им там има за цел да ги предпази.

А кои са кандидатите за приемни семейства и дали са достатъчно? Ами по данни проучени от тук и там, кандидати да приемат дете в дома си и да го гледат известно време, без то да стане тяхно дете, в България има доста малко, а обучението на такива родители е много дълъг и сложен процес и те имат нужда от много стабилна подкрепа през целия период, през който отглеждат детето. И да не мислиш, че има подготвени професионалисти, които могат да осигурят тази подкрепа? Ако има, те са единици и въобще няма да стигнат, ако допуснем, че се намерят достатъчен брой добри семейства, при това желаещи да поемат отговорност за още едно чуждо дете.

Едно нещо, което всеки от блогърите може да направи, за да се реализира въпросната политика (ако наистина иска), е да свери със семейството си искат ли да станат приемни родители и да провери процедурите, за да се включи в подобно начинание.

Аз не виждам как иначе политиката за закрила на детето може да се реализира. Само с недоволство към социалните служби няма да стане, нужна е общност, нужни са граждани... It takes a village to raise a child...
цитирай
2. ninaantonova - Благодаря,
10.11.2006 14:46
напълно съм съгласна с Вас. Първо е необходимо държавата да се погрижи, като приеме съответните закони, обучи и подготви съответните кадри необходими за работа. Между другото има достатъчно подготвени кадри, които се нуждаят от допълнителна квалификация, за да започнат работа и да изпълняват програми на правителството. И мисля, че държавата трябва да обърне внимание на този проблем с малтретирането на деца (и не само на деца) и да вземе адекватните мерки. Иначе ние с Вас можем да си говорим тук колкото си искаме, но няма кой да ни чуе. За да бъде бъдещото поколение адекватно, морално стабилно, квалифицирано, и отговарящо на съвременните стандарти на живот, и за да го направим такова, то е необходимо първо да се обърнем към самите нас, да се огледаме и да предценим, как възпитаваме своите деца, в каква среда живеят те, и какви са техните желания и стремежи. И ако ги чуем, то и ще им помогнем, да бъдат достойни граждани на Р.България. Да разберем за себе си - какво сме ние, къде се намираме, какъв живот водим, полезни ли сме на обществото и какво му даваме, а в последствие, какво то ни дава, и какво можем да променим за неговия просперитет. Могат да се пишат още много неща, и се моля, дано те не останат във въздуха, дано има повече хора които мислят за тях и са съпричастни с проблемите и имат желание да помогнат. Нина
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ninaantonova
Категория: Изкуство
Прочетен: 793295
Постинги: 96
Коментари: 1289
Гласове: 26714
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930