Дар Божий 
(посветено на раждането на внука ми) 

Поглеждам те и виждам Космоса в твоите очи, 
поглеждам те и заблестяваш ти, 
като Звездичка в безкрайното небе. 

Роди се и Слънце светна в нашите души.
 Роди се ти Дар Божий, 
и светнаха лицата ни след тежки дни. 

Роди се ти, за да стоплиш нашите домове.
 Роди се,  за да бъдеш във Времето и Вечността
 ти мъничко човече, ти най-голямо си сега. 

Докосвайки ръчички, поглеждайки очички, 
с усмивка и мънички крачета, 
си най-големия Сега, 
ти си Негово Величество - Човека и Света. 

Обичам те Свещена чистота, 
тъй истински си ти сега,
 бъди такъв във времето напред и Вечността, 
за нашето Човечество, Дар Божий, и за вечни времена. 


Първа крачка 
На Александър 

Стъпка след стъпка, 
аз тръгвам и по пътя на живота уверено крача. 
Мама ми казва: - при мене ела; 
на тати момчето - при тате ела. 

Аз съм дете на Вселената, 
аз съм на мама и тати, 
аз съм дете на неземна Любов, 
аз съм дете на Велика мечта. 

И започвам да крача, 
и стъпка след стъпка, 
аз тръгвам по пътя на моята съдба, 
аз тръгвам по пътя на живота сега. 

Макар и да е трудно 
ще крача уверено аз, 
ще крача по пътя към мойта Мечта, 
да има мир и много Любов на земятя. 


На мама и на татко 
На Александър 

Рожден ден имам днес. 
На две годинки ставам. 
Аз вече много съм голям, 
и мога да се справям сам. 

Ръчички аз на мама давам, 
за да ги помилва нежно тя, 
с усмивка дяволита я дарявам, 
с прегръдка силна обичта си изразявам. 

Мила мамо, много те обичам, 
ти си тъй красива днес, 
слънце озарява твоето лице,
 усмивка грее в твоите очи. 

И татко много аз обичам, 
той е тъй силен и голям, 
на него мога да разчитам, 
докато порасна аз голям. 

С мама и с татко по пътя труден 
на живота ще вървим, 
и заедно тримата ще бъдем, 
в хубави и лоши дни. 

Голям съм вече! Хора! 
И искам Вашата Любов, 
мили мамо, мили татко, 
нека светлина да озарява вашите лица, 
както слънцето огрява цялата земя. 

Дете съм на Любов голяма, 
дете съм аз на майката Природа, 
дете съм аз на цялата Вселена, 
дете съм аз на Вечността.

Каква любов лъха от всичко това.

Да ти е живо и здраво това слънчице и да носи много радост и светлинка на всички, които го заобикалят и даряват с обичта си.

Колко необятна е душата на човек. Не за първи път ще го потвърдя :))). Колко радости се сбират в нея, а и самата тя на какво е способна - да отдава, когато е препълнена с любовта. :)