Интарзия :: Такава е човешката натура, хората забравят всичко, дори угризенията на своята собствена съвест

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.10.2006 01:11 - Такава е човешката натура, хората забравят всичко, дори угризенията на своята собствена съвест

Автор: ninaantonova Категория: Изкуство

Прочетен: 2373 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.01.2010 08:29

Какво представлява човекът, каква е неговата натура и кое го отличава от всичко живо в природата? Колко много романи, пиеси и стихове са се докоснали до него и въпреки всичко едва ли има такъв гений на мисълта, било то Шекспир, Гьоте, Каравелов или Вазов, който да е открил неговата истинска същност. Дали човекът е човек когато е на път, когато се труди или почива? Какво го отличава от всички животни? Дали това, че може да мисли, твори, и да допуска единствената грешка, за която винаги плаща скъпо- а именно, да мечтае за по-добро бъдеще. Добър ли е човек по природа или лош, жесток или отмъстителен? Защо природата или Бог са дали на човека два страшни зъба които няма никой звяр-завистта и омразата. С тях се нанасят рани които не се забелязват, но болят и остават дълбоко в душата. А какво представлява човешката душа – тъмната и светлата половина или вечната борба на доброто и злото. Човек притежава способността да мисли, помни, да се учи от грешките си, но също така и да забравя. В какво ли би се превърнало неговото съзнание, ако не можеше да забравя- в склад за ненужни неща или отрупана с прах библиотека. Да забравяш старото е добре, но само в името на нещо ново и добро. Да забравиш болката и обидата нанесена от другите е благородно, защото пречиства душата. Но възможно ли е всичко, и най-лошото да бъде заличено? Способна ли е човешката съвест да пренебрегне дори собствените си угризения? Съвестта е благороден метал, богатство на което човек се крепи през целия си съзнателен живот. За някой който няма съвест, или не може да я открие в себе си, хората казват “ продал се е на дявола”. Угризенията на съвестта е онзи показател,който напомня за грешките и задълженията на другите, това е личното наказание което всеки сам си избира, и онази сянка която цял живот преследва грешните. Човек никога не може да пренебрегне собствените си угризения. Той се опитва да избяга от тях, да ги оправдае, или дълбоко в себе си да потърси покаяние. Все пак можем ли да бъдем сигурни, кое прави човека истински човек, неговата видима страна – това което говори и прави, или невидимата – неговата съвест – вечния съд и кладата на която е обречен бавно да тлее през краткия си земен път.

Нагоре