Постинг
18.10.2006 14:35 -
интарзия
Автор: ninaantonova
Категория: Изкуство
Прочетен: 3641 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2010 08:28
Прочетен: 3641 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 23.01.2010 08:28
История на техниката – Интарзия- (intarsio) Интарзията възниква преди 6 века в Италия. Двама братя монаси от Флоренция се смятат за родоначалници на този вид инкрустация, с който в миналото са украсявали скъпи мебели, предназначени за високопоставени особи. Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен Египет, тогава то е съществувало под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на дрехи и мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600-1100 г. пр.н.е. ) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост. Средновековието Венеция и Византия са основните центрове на това изкуство. По времето на Ренесанса в Италия (ХV – ХVІв.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво. През Ренесанса древният метод intarsio, използван от римляните и изразяващ се в реализирането на картини чрез използването на дърво, се възражда във Флоренция. Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на ХV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии. През 17 в. интарзията става изключително модна в Холандия и Франция. Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво. В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове. В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VІІІ век. В Европа през Средните векове също могат да се намерят креди и данни за използване на интарзията. Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през Швейцария и Тирол в Германия, също във Франция и Холандия. През ХV) в. интарзията разширява своя обхват и приложение. В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на ХVІ в. Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви. В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели. Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора. Какво изразявам чрез интарзията? За мен тя е израз на вътрешното душевно състояние на човека, онова което той иска да даде от себе си на близките си, на обществото, онова което иска да остане и след него за идните поколения. Защо все къщи? Много често са ми казвали, че изчистените, гладки форми предават смисъл и топлина на картините. Правила съм опити, но като че ли вътрешното усещане все ме е насочвало да създавам непреходното. В пресъздаването на къщите искам да увековеча и да запазя стария български дух, който сега липсва на нашето поколение. Трябва да помним и запазим в себе си изковничето на нашите деди и техния стремеж за претворяване на красотата в идното. И от време на време трябва да сверяваме часовника си, обръщайки се към миналото, за да можем уверено да крачим в настоящето и бъдещето време. И както дървото е пуснало корени дълбоко в земята, за да извлича полезните сокове и храни плодовете си, и е олицетворение на сигурност, вяра, надежда, любов и красота, така и хората живели по това време са строили своите домове с дълбоки каменни основи, и във всеки един елемент са оставяли частица от своята душа, от своята вяра и надежда, че ще оставят след себе си не само своето име, но и своя дух в съграденото от тях. Така, че не трябва да забравяме, че нашите деди са живели и оставяли след себе си красотата претворена в духа на тяхното време в непреходното и за идните поколения.. Правя интарзии с къщи, и докосвайки се до всеки един детайл по време на работа, като че ли невидимо присъствам в живота който е кипял в този дом, на тази улица във време трудно, във време тежко и време за оцеляване. Искам да напомня на всички хора, че ние трябва да запазим и съхраним родовата памет и с чистота на светлите мисли да се стремим да оставим след себе си за идното поколение неопетнено името на нашия род. Искам хората да видят, за да не забравят кои са, и кои са корените на тяхното дърво, да почувстват, че и преди тях в тези домове са живели и творили хора с техните болки, радости, надежди и стремеж за претворяване на красивото във времето. И ако в миналото художниците са рисували портрети на своите предци, за да увековечат живота им за идните поколенията, така и аз ще продължа да увековечавам както труда на тяхното поколение, на тяхното време, на техния живот, така и на нашето поколение сега и тук, пресъздаден в тези картини. Зная, че това е точно това което искам да дам и да оставя след себе си, и зная, че това ще остане и след мен, и че моите деца и внуци ще продължат това което аз не ще мога да осъществя в по-късно време.
Следващ постинг
Предишен постинг
но ми се измориха очите от ситния шрифт върху тъмния фон:(
цитирайза това, което си написала. Това наистина са важни неща и се радвам, че ти ги пресътворяваш в това древно, може би забравено, но не съвсем изкуство, което сигурно е и ново, загадъчно. За пръв път чувам за него, но то предизвика интереса ми определено.
Аз също смятам, че е важно човек да познава своите древни корени, защото те носят не само загадки със себе си, но носят и ценна информация за нас самите, за да разпознаваме нашата идентичност. А и ние сме наследници на ценно богатство, само трябва да го откриваме, пазиме и пресътворяваме дори.
цитирайАз също смятам, че е важно човек да познава своите древни корени, защото те носят не само загадки със себе си, но носят и ценна информация за нас самите, за да разпознаваме нашата идентичност. А и ние сме наследници на ценно богатство, само трябва да го откриваме, пазиме и пресътворяваме дори.
Търсене
За този блог
Гласове: 26716
Блогрол
